„Свободните теми на Карамфила съчетават и портрет, и обобщенията в третирането на светлината и пространството на пейзажа, и прецизна разработка на детайла, която носи лекота и елегантност за да изведе идеята на по-висше ниво; плюс нещо много по-сложно - разказ за нещо едновременно нереално и адски познато. Градските ѝ пейзажи улавят живота на града в откраднат миг, който не прилича на снимка, направена за спомен, а усещането за спомена.“